Спектрален БЛОГ

background

Какво казват феновете: любовни ескейп поводи

Всеки сезон е подходящ за ескейп игра. Но когато навън е студено, изкушението да подгряваш емоциите в пъзел стая е особено силно. Февруари пък е месец, в който освен всичко друго, търсим любовни изживявания и къде от сърце, къде по задължение – подаръци за половинката. По какъв начин стаите на загадките се вписват в тази любовна атмосфера?

Разговаряхме с фенове на жанра и ги попитахме по какъв романтичен повод са използвали ескейп игрите. Ето най-интересните отговори:

Първа среща в ескейп стая
Веселин, 24 г, студент по медицина:
„Обичам да впечатлявам момичетата, с които излизам, по нестандартен начин. Първата среща е много важна. Още тогава трябва да стане ясно кой в каква роля иска да бъде в отношенията ни. Един път на шега ми хрумна да заведа една сладурана в пъзел стая. Всичко започна от там, че тя се бъзикаше, че ако мисля веднага да я водя в стаята си, няма да ме огрее. Е, заведох я в друга стая… Беше рисковано да не ми дойдат трудни пъзелите, затова признавам, че запазих игра, която вече бях минавал с приятели. Успях да я впечатля с досетливост доста лесно. 😂 Оттогава съм пробвал такава среща с още няколко девойки. Якото е, че веднага се вижда дали мацката се помотва и чака друг да реши пъзелите на готово или дали не е свикнала да командори и да не слуша идеите ми. Най-дългата си връзка започнах, след като случих на девойка, която играеше супер екипно, внимаваше, когато аз говорех и искаше да ме впечатли със съобразителността си. Получи й се!“

Любовна вечер в ескейп стая
Теодора, 34 г, счетоводител:
„Със съпруга ми работим доста. Често се случва и той, и аз да си носим лап топа у дома и то след като сме оставали overtime. Досадно е, защото голяма част от живота ни се случва онлайн, а и у дома винаги има риск да се изпокараме за домакински неща. Затова гледаме да крадем време за себе си навън. Беше за някакъв рожден ден, когато приятелки ме заведоха за първи път в стая на загадките. Беше хем динамично и трудно, хем разтоварващо, защото това не е служебната динамика и офис стреса. Няма нищо общо. Като чист адреналин и някаква детска еуфория накрая на играта. Запалих се и реших да довлача и мъжът ми (той е труден да пробва нещо ново). Когато най-сетне играхме двамата, той се енергизира повече и от мен. Не го бях виждала толкова амбициран да постига целите си от доста време. Просто, както той каза после, тия цели бяха яки и разтоварващи. Оттогава започнахме да играем по различни специални поводи, но понеже това не ни стигаше, си създадохме традиция. Поне един път в месеца уикенда играем и после – някъде на вечеря навън. В някакъв смисъл това вкара нова енергия и плам във връзката ни.“

Предложение за брак
Ивайло, 28 г., IT специалист:
„С Красимира сме заедно от 3 години. Това лято ще се женим, след като й предложих в ескейп рум. Отдавна исках да се престраша, даже имах пръстена и събирах идеи как да направя самото предложение по незабравим начин. Може би не бях съвсем готов или поне малко го имаше притеснението да не ме отреже. Не знам. Но да скрия пръстена в Стая на загадките така, че тя да го намери, докато играем, беше най-яката идея, която ми попадна. Казах си, че за любопитен човек, дето обича да ровичка навсякъде като Краси, това е просто в десетката! Отделно, че донякъде е нормално да си неспокоен по време на игра, в смисъл, прикрих цялото си притеснение зад това, че не искам да се изложа в логическа игра. Хората от стаята супер много ни се накефиха и помогнаха нещата да се случат супер плавно и романтично. Признавам, че ми се губят моменти, накрая дори и стаята не помнех, само как Краси отвори една вратичка, намери кутийката с пръстена, отвори го, после аз бях паднал на коляно, а какво точно съм й говорел тотално ми се губи. Тя се разплака от изненада и радост и беше толкова специално и за двама ни. Признавам, че не очаквах такъв момент да е толкова як и за мен, освен за момичето ми. Ще я заведа в същата стая сега на Св Валентин. Ние буквално не успяхме да я изиграем от емоция, но в едно съм сигурен – тя винаги ще е адски специална за нас и може символично да ходим там на всяка годишнина.“

Подарък под формата на ваучер за игра
Стефана, 37 г, HR директор:
„Аз съм стриктен човек и обичам да внасям ред. Може би затова стаите на загадките са за мен – там трябва да наредиш някакъв ребус, някаква мистерия да се нареди, за да се случват нещата. В работата ползвам такива игри за тиймбилдинг на служителите. Лесно ми е да им го организирам, а явно и те се забавляват, защото остават доволни. Стаите, в които лично аз съм играла, мога да ги оценя по достойнство и като търся подарък за някого – подарявам му игра там. Да поръчаш такъв ваучер е лесно, а с разнообразието от всякакви теми и типове стаи мога да харесам по нещо на всеки. Дори един път си позволих една волност. Един стар приятел обича да ме заяжда с вицове за блондинки (естествена блондинка съм). Пратих го в хорър стая. Е, първо се погрижих да му подготвя ваучера да изглежда като някаква релакс глезотийка. Да кажем, че след онази му игра бяхме малко „и вълкът сит, и агнето цяло“. Там му скриха шапката просто, издевателство пълно, аз се съсипах от смях. А той излезе рошав, запотен и питащ кога пак ще играем. Кога, кога!?!“

А какви истории ще ни разкажете вие след игра в ескейп стая?